Екскурзии и туризъм в България.

ХАЙДУШКА ПЕСЕН е хижа в Средна Стара планина, в местността „Рогачева река” /обявена за резерват/, на 1020 м н.в. На разположение на туристите са 45 места, битова столова, ресторант и бюфет. Наблизо има плувен басейн и бунгала. Районът предлага много добри условия за почивка, лов и риболов. Оттук могат да се посетят: в. Козя стена и курортното селище Беклемето. Хижата е свързана с шосе със с. Чифлика, Ловешки окръг.

СТОЛЕТОВ /1326 м/ е връх в Средна Стара планина, източно от Шипченския проход. Той влезе завинаги в нашата история с ожесточените боеве /август 1877 г./между руските освободителни войски и османските поробители. В боевете взема участие и българско опълчение. Руските войски се командват от генерал Столетов, чието име носи сега върхът. Тук е построен монументален Паметник на свободата, висок 31,50 м. Връх Столетов е част от Националния парк „Шипка”. Западно от върха има хотел-ресторант, къмпинг и минава шосе, което свързва Казанлък и Габрово.

СТАРА ПЛАНИНА е най-дългата планинска верига в България и на Балканския полуостров, от р. Тимок на запад до нос Емине на изток, част от Алпо-Хималайския младонагънат планински пояс. Главното старопланинско било е дълго около 530 км, средната й ширина е от 15 до 35 км. Стара планина разделя страната на две части – Северна и Южна България. Гърците са я наричали Аемон, римляните – Хемус, славяните – Маторни гори, а османците – Балкан. Днешното име на планината за пръв път се споменава през XVI в. Стара планина е важна климатична граница – спира северните ветрове, поради което климатът в Южна България е по-мек. Тя е богата на полезни изкопаеми – черни и кафяви въглища, желязна руда, галенит, пирит, магнетит и други. Растителността й е от дъбови, букови и по-малко борови гори, има тучни пасища. От животинския свят се срещат мечка, лисица, вълк, благороден елен, сърна, скален орел, сокол. Стара планина се дели на три части – Западна, Средна и Източна. Западна Стара планина се простира от р. Тимок’до Златишкия проход. Най-високият й връх е Миджур /2168 м/. В тази част на планината се намират известните пещери „Магура” и „Леденика”, проломът „Вратцата” и Искърският пролом /по който минава първата презбалканска ж,п линия/. Западна Стара планина се пресича от проходите Връшка чука, Белоградчишки, Св. Никола, Петрохански. Витиня и Златишки. Средна Стара планина /от Златишкия про ход до прохода Вратник/ е най-високата част на Стара планина, със своя първенец в. Ботев /2376 м/, на който има метеорологична станция и телевизионна транслационна стан-ция.Пресича се от редица проходи, от които по-главни са: Шипченски, Троянски и Проходът на републиката /Хаинбоаз/. През Шипченско-Троянската планина минава втората презбалканска ж п. линия Русе-Кърджали. Източна Стара планина /между прохода Вратник и нос Емине/ е най-ниската и най-широката част на Стара планина. Най-високият й връх е Българка /1181 м/. По-важни проходи тук са Котленски, Аврамовски и Дюлински. През Лудокамчийския проход минава презбалканската ж.п. линия Карнобат-Синдел. Стара планина е тясно свързана с историята на нашия народ. В нея са намирали убежище борци за народна свобода и национална независимост. През 1891 г. в подножието на в. Бузлуджа е проведен Учредителният конгрес на БСДП /сега БКП/. Стара планина с нейните величествени върхове, отвесни скали, красиви местности, карстови пещери, манастири, останки от крепостни стени винаги е привличала любителите на природата, туристите и алпинистите. За тях са построени много хижи, курортни селища и почивни станции.