ПЛОВДИВ е втори по големина град в страната, на важен международен кръстопът, който свързва Запада с Изтока. Живописното му местоположение – върху шест сиенитни хълма и по двата бряга на Марица – придава на града неповторимо очарование.Един от най-древните градове у нас, той води началото си още от края на второто хилядолетие пр. н.е., когато е имало праисторичбско селище. Най-старото му име е Евмолпиас, дадено от траките. В 342 г. пр. н.е. градът е наречен Филипопол /на името на Филип II Македонски/, който го завладява. По-късно траките го преименуват в Пулпудева. Пловдив се издига и процъфтява много след 46 г.,когато бива завладян от римляните и получава името Тримонциум /Трихълмие/. Трите хълма, върху които е разположен, представляват естествена крепост, която е подсилена от двойна крепостна стена. Славяните го наричали Пълдин. Пловдив е включен в границите на България през X в. по време на цар Симеон. През 1364 г. османците завладяват града и го наричат Филибе. Постепенно селището става важен административен и военен център. През епохата на Българското възраждане Пловдив е и голям стопански и културен център. След Освобождението до 1885 г., Пловдив е столица на Източна Румелия. Днес Пловдив е окръжен център с важно стопанско, политическо и културно значение. Тук са съсредоточени голям брой промишлени предприятия – комбинатът за цветни метали „Димитър Благоев”, текстилният комбинат „Марица”, обувният завод „Петър Ченгелов”, модерният авторемонтен завод „В. Коларов”, кожухарският завод, електроапаратурният завод, заводът за асинхронни електродвигатели, за пневматични и хидравлични прибори, заводът за пишещи машини. Пловдив е университетски град – има Висш селскостопански институт, Висш медицински институт, Висш педагогически институт, музеи, библиотеки, театри, опера и други културни учреждения. Старата част на града е обявена за архитектурен музеен резерват. Най-интересните туристически обекти са на Трихълмието – останките от старите крепостни стени /от тракийско, македонско, римско и византийско време/ и Кръглата кула. От епохата на Възраждането са – къщата-музей „Алфонс дьо Ла-мартин”/строена през 1829-30 г./, домът наАргир Коюмджи-оглу /строена през 1847 г./, превърнат сега в етнографски музей, къщата на Георгиадй /строена през 1846 г./, в която се помещава Музеят на националноосвободителните борби, както и черквите „Св. Константин и Елена”, „Св. Богородица”, „Св. Неделя”, „Св. Мина”. От епохата на османското владичество са останали Имарет джамия /построена през 1444-1445 г./ Джумая джамия, Часовниковата кула /една от най-старите в Европа, висока 17,5 м/. На хълма на освободителите днес се издига величествен паметник на Съветската армия-освободи-телка, гальовно наричан от населението „Альоша”. До него е старият внушителен паметник на руските войници, загинали по време на Освободителната война. Привличат също: Археологическият музей – един от най-старите музеи у нас, съхранил ценни старини, голям брой от които са уникални по своя характер; Етнографският музей; Музеят на революционните борби; Музеят на национално-освободителните борби и Държавната художествена галерия. На левия бряг на Марица е построен панаирният град, където ежегодно през месец септември се провежда Пловдивският международен панаир, в който вземат участие изложители от цял свят. Пловдив е и оживено туристическо средище. От него започват магистрални туристически пътища към Родопите, Средна гора и Стара планина. На разположение на туристите са хотелите на Балканту рист „Тримонциум”, „Марица” и „България”,мотел „9 ти км” и къмпингите „Марица” и „Тракия”.