СРЕДНА ГОРА е планина, успоредна на Стара планина, между китните подбалкански полета от север, плодородната Горнотракийска низина от юг, Панчаревския пролом на Искър от запад и големия завой на Тунджа от изток. Тя е дълга 256 км, широка до 50 км, с най-висок връх Богдан – 1604 м. Разделя се на три части: Западна /Ихтиманска/, Централна /Същинска/ и Източна /Сърнена/ Средна гора. Средна гора е с меки, заоблени форми, обрасли с дъбови и букови гори, а билото й е покрито с тучни пасища. Бедна е на животински свят. През Източна Средна гора минава Змеповският проход, който свързва /с шосе и ж п линия/ Стара Загора и Казанлък. В Същинска Средна гора, до Панагюрище, е Миннообогатителният комбинат „Медет” и курортната местност Панагюрски колонии .

ГОРНОТРАКИЙСКА НИЗИНА е най-голямата и плодородна низина у нас и на Балканския полуостров. На север се огражда от Средна гора, на юг – от Родопите, на изток – от Сакар планина, Св. Илийските и Манастирските възвишения, а на запад – от Рила и Средна гора. Дълга е 160 км, широка – 40 км, средната й надморска височина е 168 м. През нея протича Марица, наричана в античността „Хеброс”. Още от най-дълбока древност в Горнотракийската низина се заселват тракийски племена, които са й дали името си. Омир я нарича „страна на плодородието, майка на стада от руноноси овце и прекрасни коне”. Тук се отглеждат пшеница, царевица, овес, ечемик, слънчоглед, домати, чушки, ягоди, ябълки, праскови, грозде, памук, тютюн, ориз, фъстъци, сусам, анасон и други. По-големи селища са: Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Димитровград, Ямбол, Хасково.