СТРАНДЖА

Apr 22nd.

СТРАНДЖА е обширна планина в югоизточната част на България и европейската част на Турция. Най-високият й връх е Голяма Махиада/1031 м/, който се намира на турска територия, близо до границата. Голяма част от планината е покрита с дъбови и букови гори. Край Черно море се спускат къси, залесени склонове, които образуват красиви полуостровчета, носове и малки заливи. От Странджа събират водите си реките Резовска, Велека, Факийска, Ропотамо, Дяволска. Крайбрежието стана много достъпно след прокарването на новия панорамен път. Особено привлекателни са странджанските реки Ропотамо и Велека, с екзотична растителност и водни лилии. В планината и досега са останали предисторически гробници – долмени, развалини от древни крепости и храмове. Тук е запазен обредният обичай – нестинарство /култ към огъня/.

СТАРА ПЛАНИНА е най-дългата планинска верига в България и на Балканския полуостров, от р. Тимок на запад до нос Емине на изток, част от Алпо-Хималайския младонагънат планински пояс. Главното старопланинско било е дълго около 530 км, средната й ширина е от 15 до 35 км. Стара планина разделя страната на две части – Северна и Южна България. Гърците са я наричали Аемон, римляните – Хемус, славяните – Маторни гори, а османците – Балкан. Днешното име на планината за пръв път се споменава през XVI в. Стара планина е важна климатична граница – спира северните ветрове, поради което климатът в Южна България е по-мек. Тя е богата на полезни изкопаеми – черни и кафяви въглища, желязна руда, галенит, пирит, магнетит и други. Растителността й е от дъбови, букови и по-малко борови гори, има тучни пасища. От животинския свят се срещат мечка, лисица, вълк, благороден елен, сърна, скален орел, сокол. Стара планина се дели на три части – Западна, Средна и Източна. Западна Стара планина се простира от р. Тимок’до Златишкия проход. Най-високият й връх е Миджур /2168 м/. В тази част на планината се намират известните пещери „Магура” и „Леденика”, проломът „Вратцата” и Искърският пролом /по който минава първата презбалканска ж,п линия/. Западна Стара планина се пресича от проходите Връшка чука, Белоградчишки, Св. Никола, Петрохански. Витиня и Златишки. Средна Стара планина /от Златишкия про ход до прохода Вратник/ е най-високата част на Стара планина, със своя първенец в. Ботев /2376 м/, на който има метеорологична станция и телевизионна транслационна стан-ция.Пресича се от редица проходи, от които по-главни са: Шипченски, Троянски и Проходът на републиката /Хаинбоаз/. През Шипченско-Троянската планина минава втората презбалканска ж п. линия Русе-Кърджали. Източна Стара планина /между прохода Вратник и нос Емине/ е най-ниската и най-широката част на Стара планина. Най-високият й връх е Българка /1181 м/. По-важни проходи тук са Котленски, Аврамовски и Дюлински. През Лудокамчийския проход минава презбалканската ж.п. линия Карнобат-Синдел. Стара планина е тясно свързана с историята на нашия народ. В нея са намирали убежище борци за народна свобода и национална независимост. През 1891 г. в подножието на в. Бузлуджа е проведен Учредителният конгрес на БСДП /сега БКП/. Стара планина с нейните величествени върхове, отвесни скали, красиви местности, карстови пещери, манастири, останки от крепостни стени винаги е привличала любителите на природата, туристите и алпинистите. За тях са построени много хижи, курортни селища и почивни станции.

РАБИШКО ЕЗЕРО е най-голямото /1 кв. км площ/ безотточно езеро в Северна България, в северното подножие на Рабишка могила, край с. Рабиша, Видински окръг. Сега е превърнато в язовир и се използува като главен хидровъзел на Рабишката напоителна система. Езерото е зарибено и е отлична база за риболов. Край него има мотел и къмпинг. В близко време тук ще бъде построена рибарска хижа и гребна база.